„Приеми ме на село“ дава възможност на градски деца да вкусят от селския живот
Градски деца, които в никакъв случай не са прекарвали почивка на село, към този момент могат да вкусят живота там - да ги буди петел вместо алармата на джиесема, самите те да нахранят кокошките, да варят лютеница, да чуят житейските уроци от приемна баба. Инициативата „ Приеми ме на село " събира възпитаници от цялата страна, с цел да отидат на посетители за седмица в селца из Габровския Балкан, останали с по двайсетина поданици. Младежите отсядат в домовете на локалните и споделят тяхното всекидневие. Виждат различен метод на живот. А и селцата живват, като се чуе детска шум. Единайсетокласничките Теодора Евтимова и Никол Бонева към този момент две следващи години влизат в ролята на „ внучета чартърен ". А техните „ баби чартърен " са от село Съботковци - Ели и Таня.
За първи път видях прасе и се научих да играя " Чичово хоро ", споделя Никол. Съвсем ново прекарване за момичето, което няма родственици на село, било да взе участие в приготвянето на домашна лютеница - от печенето на чушките до прибавянето на мерудиите в тавата на огъня. " Толкова ни хареса на всички, че вечер не можеха да ни накарат да легнем - спомня си тя. - На село няма досада, няма нито един празен ден - прибавя Никол, - само че има дързост. " И до момента в който бабите ги учат на това-онова, те също им дали по някой урок - по какъв начин да се оправят с модерните технологии.
10 селища се включиха в " Приеми ме на село "
Инициативата „ Приеми ме на село " е план на Община Габрово и към този момент 7 година събира деца от цялата страна. Идеята породи през 2012 година и беше на студентка, която взе участие в конкурс „ Моите хрумвания за България ", споделя Габриела Йосифова, ръководител на Общинския съвет по наркотични субстанции в Габрово. Младото момиче описало по какъв начин младежите могат да вкусят от селския живот. През 2013 година за първи път общината решила да го опитва действително. Днес към този момент има мрежа от 10 приемни села, измежду които Новаковци, Стоевци, Поповци, Съботковци, Райновци, Армените, Граниловци.
Финансирането е напълно от Община Габрово, която поема разноските за храната на децата по време на престоя. Обикновено набирането на претенденти стартира през април, а действителните гостувания са през лятната почивка. Тази година бюджетът бил 15 000 лева за 4 групи. Тийнейджърите и младежите на възраст от 15 до 29 година остават да живеят в селото за седмица. А за по-малките, които мъчно се отделят от фамилията - сред 9 и 14 година, има дневен лагер. Те не остават да нощуват в къщите, а вземат участие в селския живот единствено денем.
Включването в самодейността става посредством подаване на заявление на уеб страницата. При дребните претенденти се набират, до момента в който се запълнят местата. По-големите би трябвало да напишат мотивационно писмо, по което става отсяването. Вече са идвали и деца на българи от Англия, Молдова, Испания. Проектът спечелил европейска премия за предварителна защита на опиатите. Паричното изражение от 10 000 лева незабавно е вложено в идващото издание.
„ Това, което реализираме, е завръщане към полезностите труд, почитание, другарство сред поколенията ", споделя Габриела Йосифова. Спазва се Етичен кодекс на внучетата и Етичен кодекс на бабите.
В домовете на фамилиите по селата към този момент има кътове със фотоси на техните „ внуци чартърен ". Пишат си писма, вървят си на посетители. Засега не сработва концепцията да се направи национална мрежа от приемни села, защото общините не се наемат да финансират такава самодейност на своя територия.
Баба Таня: Срещам още веднъж любовта и ревността
Да приемеш дете вкъщи за седмица, е сериозен ангажимент, доста прелестно, мобилизиращо и подмладяващо, споделя баба Таня. Тя отворила вратата на къщата си за младежи преди 5 година А от две и половина публично е баба - има свое внуче. Рядко го вижда и младежите вкъщи я тешат. Много деца към този момент са били у тях за седмица. Когато преди 3 година изгубила брачна половинка си, всички пристигнали на крайници: „ Бабо Таня, какво да ти помогнем? ”.
Това не е лагер, нито бригада, споделя за самодейността дамата от Съботковци. Категорична е, че в 7-те дни престой на децата няма конфликт на поколенията, а единствено среща на градския и селския живот, на разнообразни нрави. „ Говорим си за юношески страсти, за любовта, за брака, за взаимоотношенията - споделя дамата. - Скъса се връзката сред поколенията. Давам си сметка, че това, което знам от моята баба, по този начин го предавам на младежите. Защото доста малко от тях живеят със своите баби и дядовци. " Най-много желае да научи своите посетители да простят, да имат вяра, да имат фантазии и да ги реализират. Младите хора трансформирали и нейния живот. " Срещам още веднъж ревността, любовта, комплицираните връзки. Толкова доста неща разбрах от децата ", дава си сметка дамата.
Научила ги да копаят, да вършат мекици и миш-маш. А гордостта на Съботковци е домашната баница с фасул. Щом я вкуси на Националните дни на ученето през целия живот във Велико Търново, зам.-министър Таня Михайлова помоли за една тава за министъра на образованието Красимир Вълчев. И за рецептата. „ Ааа, рецептата не я дадохме дори на Иван Звездев ", отряза я с усмивка баба Таня. Кулинарят вкусил локалния специалитет на събор „ От нищо - нещо " и доста я харесал. Баба Таня обаче издава единствено, че баницата се прави с „ преспал " фасул, който се вари предния ден. Чак на идващия се точат корите и се подготвя плънката от боб и пача.
Кулинарният събор за гозби, сготвени по габровски с най-икономичните артикули, събира всички читалища от региона и е една от гордостите на Съботковци. Другата е църквата „ Св. Николай Чудотворец ", която останалите едвам 20-ина локални поданици са обновили сами.
Инфо: www.marica.bg
